Гори, флора и фауна
Общата територия на общината е 833,2 кв. км, от които 60.1% са обработваеми земи и 22.6% е горски фонд.
Общата площ на горския фонд в община Попово стопанисван от Държавна дивечовъдна станция “Черни Лом” възлиза на 28469,2 ха., разпределен както следва:
- държавен горски фонд – 25914,9 ха
- общински гори – 2497,3 ха
- гори на физически лица – 719,6 ха
- гори на юридически лица – 13,2 ха
По вид на земите горската площ се разпределя, както следва:
- общо залесена площ - 27360,9 ха
- голини - 463,6 ха
- сечища - 30,5 ха
- обработваеми площи - 11,1 ха
- ливади - 5,9 ха
- поляни - 96,9 ха
- пътища, просеки и др. - 398,6 ха
- скали, блата, реки - 77,0 ха
- горски разсадници - 24,7 ха
По видове гори територията се разпределя така: иглолистни (1639,1 ха), 5.76 %, широколистни високостъблени (4250,0 ха) - 14.93 %, реконструкция (2368,2 ха) - 8.32%, превръщане (15179,9 ха) - 53.32 %, нискостъблени – (3596,0 ха) -12.63%, тополови (327,7 ха) - 1.15 % и голи площи (1108,3 ха) - 3.89 %.
Разпределението на площта по преобладаващи дървесни видове е: бял бор (31,6 ха), чер бор (1437,8 ха), смърч (5,3 ха), ела (0,3 ха), др. иглолистни (7,3 ха), дъб 4232,4 ха), цер (7877,1 ха), бук (237,4 ха), габър (3399,1 ха), ясен (140,6 ха), липа (1752,7ха), топола (327,6 ха), явор (18.8 ха), бреза (38,3 ха), орех (382,6 ха), к. габър (1708,4 ха), акация (3586,5 ха), трепетлика (0.8 ха).
Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата. Те осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд.
Основните дейности в сферата на горите са: стопанисване и възпроизводство на горите от държавния горски фонд; ползвания от горите и земите от държавния горски фонд; опазване и охрана на горите и земите в горския фонд; запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча на територията на станцията; изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите биотехнически мероприятия; възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча; аклиматизация на дивеча; подобряване на екстериорните и трофейни качества на дивеча; ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм.
Зелената екосистема на общината се характеризира с представеност от основните видове както на равнинно-хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м надморска височина, така и на пояса на заливните и крайречните гори до 600 м надморска височина. Естествена растителност е запазeна в зоните, които са по-малко годни за развитието на земеделието.
Представена от следните дървесни видове: червен дъб, цер, бук, акация, липа, ясен, габър, черен бор, дива круша и др.
Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината.
В местността “Пирамидата” в землището на село Бракница расат няколко огромни летни дъбове, като най-възрастния от тях е на около 430 години.
От храстите най-важни представители са: смрадлика, чашкодрян, драка, глог, леска, къпина, трънка, шипка и др.
Тревната растителност е сравнително по-бедна. Представена е от житни треви: содинаострица, осика, млечка, троскот, магарешки бодил, татул, бял равнец и др.
Успоредно с тази растителност на територията на общината се срещат много и разнообразни билки, които могат да имат и стопанско значение. В района повсеместно са разпространени: шипка, глог, коприва, глухарче, змийско мляко, маточина, живовляк, лайка, бял равнец, мента, мащерка, жълт кантарион, смрадлика, орех, къпина и др.
Животинският свят на територията на общината се характеризира с типичните и разнообразни представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки и лалугери.
Птичият свят показва голямо видово разнообразие. Едни от тях обитават горските масиви, а други - полския район. От различните птици обект на лов представляват яребиците, пъдпъдъците, гълъбите, гургулиците и др.
В язовирите на общината има шаран, толстолоб, сом, каракуда и др., а в реките - предимно клен и кефал.
