Подновиха спасителните разкопки на “Ковачевско кале” до Попово

Екипът, проучващ късноримската крепост „Ковачевско кале” до Попово поднови своята полева дейност. Средствата за археологическата кампания са отделени от бюджета на община Попово, която през есента на 2013 г. финализира грандиозен инфраструктурен проект и превърна района на калето в привлекателно за любителите на археологическите старини място. Тазгодишните разкопки се извършват по препоръка на специализирана комисия към Министерството на културата и целят окончателното доразкриване и изясняване на функциите един сложен архитектурен ансамбъл от IV век. Той е разположен в близост до Западната порта на града и се състои от представителна колонада, тухлена настилка и два недоразкрити монументални каменно-тухлени зида към нея.

Проучванията отново се ръководят от дългогодишния изследовател на крепостта проф. д-р Иванка Дончева – преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. В. Търново и от Владимир Стойков – зам.-ръководител и представител на Община Попово.

Седем месечните миналогодишни спасителни разкопки дадоха възможност на изследователите да проучат площ от над 1300 кв. метра. Те, заедно с консервационно-реставрационните дейности превърнаха обекта във впечатляваща туристическа атракция. Активът на археолозите за 2013 г. бе: многобройни находки от бита на жителите; над 2200 медни и бронзови монети; важни за историята на античното поселение колективни монетни находки; предмети от метал, глина, стъкло и кост; рядко срещан тип бронзова лампа–риба; уникална за днешните български земи двураменна трапецовидна каменна стълба с два тайни прохода в нея; останки от монументална колонада; руини на неизвестната досега падащата врата (катаракта), принадлежала на Западната порта, друга по-малка потерна, както и част от подовото отопление (хипокауст) на една сложна като архитектура и богато вътрешно и външно декорирана банна постройка (терми) и др.

Крепостта, заемаща над 40 дка площ, известна днес като “Ковачевско кале” е изградена при съвместното управление на императорите от късната римска империя Лициний I и Константин I Велики. Според проучвателите тя е построена между 308 и 324 г. след Христа. Преживяла е тежки земетресения и опустошителни варварски готски и хунски нашествия. По монетни данни животът в нея е просъществувал с малки прекъсвания над 260-270 години до към 578 г., когато е нападната от аварите. След последната инвазия оцелелите жителите са били принудени окончателно да я напуснат и да търсят по-спокойно място за заселване далеч на юг от Стара Планина.

Фотографии: Владимир Стойков