Скрита врата, защитаваща Западната крепостна стена на “Ковачевско кале” до Попово, откриха археолози
Сряда, 12 Юни 2013г.
Руини на неизвестна досега на науката зазидана тайна врата откриха археолози при проучването на Западната крепостна стена на късноримския град “Ковачевско кале” до Попово. Укрепителната система на “калето” разполага с достоверен план, направен по поръчка на българското правителство, от чешкия археолог Карел Шкорпил и публикуван през 1905 г. В него той показва част от градския некропол, 17 кули, 2 порти и 1 мост, но без това съоръжение да е отбелязано.
Фотографии: Вл. Стойков
Още при първите разузнавателни сондажи, направени от археолозите през месец май тази година, те попадат на странна каменна зидария, разположена няколко метра по-навътре в града от търсената крепостна стена. Следват спешни проучвания, проведени на площ от 80 кв. метра с дълбочина около 2,30 м, които изваждат на повърхността забравеното от всички съоръжение, изградено между 308 и 324 г., заедно със самата крепост.
Скритият вход преставлява масивна П-образна конструкция, покрита с полусферичен тухлен свод, издаваща се 2,20 м пред крепостната стена по посока на града. Вътрешната широчина на съоръжението е била първоначално 3,25 метра! Входът от страната на града е бил защитен от двукрила масивна дървена врата. Извеждал е жителите и защитниците директно през дебелата 3,20 м крепостна стена навън. Тайната врата е служела, чрез извършване през нея на внезапни контраатаки, за допълнителна защита на Западната порта на града, намираща се южно на около 25 метра. От външната страна проходът е бил подходящо маскиран с няколко реда камъни, наподобяващи зидарията на стената.
По време на силно земетресение, станало при управлението на имп. Теодосий I (379-395), съоръжението е било лошо повредено. За запазване устойчивостта на крепостната стена то е старателно зазидано с камъни, споени с хоросан, като по този начин и престава да функционира.
Самият град, заемащ площ над 40 дка и известен днес като “Ковачевско кале”, е изграден при съвместното управление на императорите от късната римска империя Лициний I и Константин I Велики между 308 и 324 година след Христа. Преживял е земетресения, готски и хунски набези и техните опустошения. По монетни данни животът в него е просъществувал до към 578 г., когато той е нападнат и е полуразрушен от аварите. След тази последна инвазия оцелелите му жителите са били принудени да го напуснат, но този път за винаги.
Проучванията, ръководени от проф. Дончева от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, продължават.